---

Поредна зима на моето недоволство,

мисля, че съм в сън – нямам причини за безпокойство.

Говорят ми за личностно развитие.

Аз мисля само за своето битие.

Всеки адвокат на тая земя ми е свидетел,

не страдам от липса на добродетел.

Искам просто обществено одобрение, каквото и да коства!

Нищо, че съм бос пак.

Мислех, че съм тук, стабилно стъпил на земята,

а пред мигащия ми олтар набирам тонове молитви.

И както къпех се в стърчащи палци,

неусетно удавил съм се в този виртуален час-пик...

Без да искам появих се,

с топли чувства изпълнен към околния свят.

Момент по-късно в утробата бих се върнал,

без никакъв свян...