---

Затворен в кожата си

търсиш начин да летиш,

но тъмнината те обърква

и остава само да крещиш.

Затворът ти, граден години,

бавно, с твоята ръка,

почти завършил си,

а казваш ми, че търсиш свобода.

Свобода не ще намериш!

Не и докато се оковаваш сам.

И каквото и да дириш,

винаги ще бъдеш там.

И дните ти минават,

а животът ти се свършва.

И каквото и да казват,

ти си жива мърша.

Та това е то страхът.

Загубва те и те погубва.

И ей така си пак на кръстопът,

да се осмелиш ли или да се свършва.

Надявам се да изпълзиш от тая дупка,

да станеш, да погледнеш

и да осъзнаеш, че си... сам.